Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
19. водата излизва камъните; разливът й отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20. Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21. На почит ли са децата му — той не знае; унижени ли са — той не забелязва;
22. но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
Глава 15.
1. Отговори Елифаз Теманец и рече:
2. ще отговаря ли мъдрият с празни знания и ще пълни ли корема си с горещ вятър,
3. ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила?
4. Ти пък забрави и страха и за малко нещо смяташ речта към Бога.
5. Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.
6. Тебе те обвиняват устата ти, а не аз, и езикът ти говори против тебе.
7. Нима ти си първият роден от човек и преди хълмовете създаден?
8. Нима си слушал решението Божие и си придобил мъдрост?
9. Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разумяваш ти, което да го няма и у нас?
10. Помежду ни има и беловлас, и старец, който по дни надминава баща ти.
11. Нима са малко нещо за тебе Божиите утешения? И това ли ти е неизвестно?
12. Към какво те блазни сърцето ти, и към какво тъй гордо гледаш?
13. Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?
14. Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен?
15. Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи:
16. толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.
17. Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,
18. което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,
19. на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.
20. Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;
21. звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.
22. Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.
23. За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.
24. Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,
25. задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,
26. спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;
27. защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстил бедрата.
28. И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.
29. Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.
30. Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.
31. Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.
32. Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.
33. Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.
34. Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
35. Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.
Глава 16.
1. Отговори Иов и рече:
2. слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
3. Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
4. И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
5. подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
6. Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
7. Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
8. Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
9. Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
10. Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
11. Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
12. Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
13. Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
14. пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
15. Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
16. Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
17. макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
18. Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
19. И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
20. Присмехулци са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.